M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 528
14 oct 2015, 20:29

Щом почука на прага ни края

  Poesía
1.5K 1 9

Ние с теб сме човешки същества

с пороци и грешки тъй зрими,

но хванем ли се двама ръка в рака

всичко друго става невидимо.

 

И няма начин да се променим

животът ни дебне припряно,

когато се радваме, когато скърбим,

спасение търсим в топлото рамо…

 

Като в глинени гаванки ръцете ни

събират  живителен прашен,

балсамираме с него сърцето си

да издържи пред бури, снежец...

 

Щом почука на прага ни края

и  вятър злокобно отвее завесите,

загледана в очите ти ще зная,

с теб изпяхме най-нежната песен!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0