14 oct 2015, 20:29

Щом почука на прага ни края 

  Poesía
1317 1 9
Ние с теб сме човешки същества
с пороци и грешки тъй зрими,
но хванем ли се двама ръка в рака
всичко друго става невидимо.
И няма начин да се променим
животът ни дебне припряно,
когато се радваме, когато скърбим,
спасение търсим в топлото рамо…
Като в глинени гаванки ръцете ни
събират живителен прашен,
балсамираме с него сърцето си
да издържи пред бури, снежец... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??