14 oct 2015, 20:29

Щом почука на прага ни края 

  Poesía
916 1 10

Ние с теб сме човешки същества

с пороци и грешки тъй зрими,

но хванем ли се двама ръка в рака

всичко друго става невидимо.

 

И няма начин да се променим

животът ни дебне припряно,

когато се радваме, когато скърбим,

спасение търсим в топлото рамо…

 

Като в глинени гаванки ръцете ни

събират  живителен прашен,

балсамираме с него сърцето си

да издържи пред бури, снежец...

 

Щом почука на прага ни края

и  вятър злокобно отвее завесите,

загледана в очите ти ще зная,

с теб изпяхме най-нежната песен!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за нежната песен!
  • !!!
  • Нежно като любовта! Поздравления, Миночка!
  • Благодаря за посещението, Никола!Влади, трогна ме с коментара си,лек и приветлив ден от мен!
  • Харесах много, като цяло, но финалът ме грабна най- силно:
    "Щом почука на прага ни края

    и вятър злокобно отвее завесите,

    загледана в очите ти ще зная,

    с теб изпяхме най-нежната песен!"

    Приеми моите искрени поздрави и силни аплодисменти!
  • Харесах, Миночка, и оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Надежда,благодаря за посещението!Нека ти е светло на душата!
  • Близко,като усещане.
  • Благодаря,Младен!
  • Любовта е не само най-нежната песен, но тя единствена може да елиминира действителността. Често обаче тя ходи по острието на бръснача - тънък и остър ръб - синор между живота и смъртта.

    Поздравление, Миночка! Харесах!
Propuestas
: ??:??