30 jun 2020, 8:09

Щом слее се с вълната капитанът 

  Poesía » Filosófica
1152 12 18

Брега прегръщат здраво капитаните

единствено когато остареят.

И сухопътна болест ги обхване

щом твърдата земя ги залюлее.

 

От синьото небе, та чак до дъното

душите им се скитат като гларуси.

И вместо фар посоката във тъмното

им сочат само спомени и казуси.

 

От другия живот… Когато бурите

любими и приятели изместваха.

Извън морето всичко друго чуждо е

и само в сънищата им просветва

 

таз синева от борд до хоризонта,

що влива сили и кураж, и вяра.

Че никога не ще потъне корабът,

щом слее се с вълната капитанът.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Обич в морскосиньо »

4 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??