30 июн. 2020 г., 08:09

Щом слее се с вълната капитанът 

  Поэзия » Философская
1126 12 18

Брега прегръщат здраво капитаните

единствено когато остареят.

И сухопътна болест ги обхване

щом твърдата земя ги залюлее.

 

От синьото небе, та чак до дъното

душите им се скитат като гларуси.

И вместо фар посоката във тъмното

им сочат само спомени и казуси.

 

От другия живот… Когато бурите

любими и приятели изместваха.

Извън морето всичко друго чуждо е

и само в сънищата им просветва

 

таз синева от борд до хоризонта,

що влива сили и кураж, и вяра.

Че никога не ще потъне корабът,

щом слее се с вълната капитанът.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Обич в морскосиньо »

4 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??