Щом слее се с вълната капитанът
Брега прегръщат здраво капитаните
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното
душите им се скитат като гларуси.
И вместо фар посоката във тъмното
им сочат само спомени и казуси.
От другия живот… Когато бурите
любими и приятели изместваха.
Извън морето всичко друго чуждо е
и само в сънищата им просветва
таз синева от борд до хоризонта,
що влива сили и кураж, и вяра.
Че никога не ще потъне корабът,
щом слее се с вълната капитанът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
