Много въпроси изникват нощем,
щом се опита сърцето да спи.
Чувствата, същински ручей мощен,
залива душата ми, клокочи и ври.
Щом укротена стихне вечерта,
в мрака напрегнат и черен.
И отпия от еликсира на мисълта,
като от чаша на приятел верен.
Тогава волна, като птица летя,
над земята от слънце обсебена.
Открехва дебрите моята душа,
на безкрая в лицето загледана. ...