Щом укротена стихне вечерта
Много въпроси изникват нощем,
щом се опита сърцето да спи.
Чувствата, същински ручей мощен,
залива душата ми, клокочи и ври.
Щом укротена стихне вечерта,
в мрака напрегнат и черен.
И отпия от еликсира на мисълта,
като от чаша на приятел верен.
Тогава волна, като птица летя,
над земята от слънце обсебена.
Открехва дебрите моята душа,
на безкрая в лицето загледана.
Усещам се стихийна като вятър,
от тялото на тишината излязъл.
В мембраните нежни на сетивата,
силата на мечтите ми запазил.
Мисълта рисува образи различни,
те заедно животът ми оформят.
Пламтят, като запалени свещици,
на душата в пропасти безбройни!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти мила, Сенилга! Бъди здрава и вдъхновена!
-
""Много въпроси изникват нощем,"
"те заедно животът ми оформят.""
Страхотно, този стих може да се чете по различни начини. -
Вики, благодаря ти че постави стиха в любими. Хубав ден ти желая!
-
Ники, благодаря ти, за хубавия коментар и за поставяне на стиха в любими. Бъди здрав и вдъхновен!
-
Пепи, много ме трогна с коментара си. Благодаря ти!
-
Разкошно е, Мини!
Браво! -
Пожелавам ти все такива разкошни мисловни нощи!🎁❤️
-
Зарадва ме, Петър с коментара си. Нека този ден ти донесе спокойствие и радост!
-
Миночка поздравления, много ми допадна ''Много въпроси изникват мощем...'' и е вярно. Няма да прецитирам стихотворението ти...
-
Благодаря ти мила Тони! Зарадва ме коментара ти. Спокоен ден ти желая!
-
Добре си описала полета на мисълта, когато мракът обземе земята.
"Мисълта рисува образи различни,
те заедно животът ми оформят.! -
Иван, благодаря ти че постави стиха в любими. Хубав ден ти желая!
-
Благодаря ти, за хубавия коментар и за поставяне на стиха в любими, Вили! Нека този ден ти донесе радост!
-
Нека никога не гаснат тез свещици, Мине.
-
Благодаря ти от сърце, Младен, за хубавия коментар, който остави под стиха ми. Зарадва ми душата и поставянето му в любими! Бъди все така вдъхновен и човечен!
-
Изпитах огромното въздействие на стиха ти, Миночка. Поздравление!
То се визуализираше все повече и повече и на финала стигна апогея си.
"Мисълта рисува образи различни,
те заедно животът ми оформят.
Пламтят, като запалени свещици,
на душата в пропасти безбройни!"
Замислих се над въпроса за самотата. Колко просто е да я елиминираме ако въведем релацията ближност. Но за жалост живеем като единаци. -
Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в любими! Хубава вечер ти желая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
