Щом укротена стихне вечерта
Много въпроси изникват нощем,
щом се опита сърцето да спи.
Чувствата, същински ручей мощен,
залива душата ми, клокочи и ври.
Щом укротена стихне вечерта,
в мрака напрегнат и черен.
И отпия от еликсира на мисълта,
като от чаша на приятел верен.
Тогава волна, като птица летя,
над земята от слънце обсебена.
Открехва дебрите моята душа,
на безкрая в лицето загледана.
Усещам се стихийна като вятър,
от тялото на тишината излязъл.
В мембраните нежни на сетивата,
силата на мечтите ми запазил.
Мисълта рисува образи различни,
те заедно животът ми оформят.
Пламтят, като запалени свещици,
на душата в пропасти безбройни!
© Миночка Митева All rights reserved.
