Щрак
Няма смисъл, да пристъпваш пред вратата
като тих неврастеник, от крак на крак,
във очакване, дотолкова познато.
Просто, приеми мига. И щрак!
Може би, съдбата ще подскаже
колко дълго давала е знак.
В даден миг, го осъзнаваш, даже.
Показалецът. Предпазителя. Щрак!
Ако разбереш, че си отиваш
от жестоки думи, самота и как
не е нужно много да умуваш:
В слепоочието – пистолета. Щрак!
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados