Щрак

Poetry

659 0 1

Щрак

Няма смисъл, да пристъпваш пред вратата
като тих неврастеник, от крак на крак,
във очакване, дотолкова познато.
Просто, приеми мига. И щрак!

Може би, съдбата ще подскаже
колко дълго давала е знак.
В даден миг, го осъзнаваш, даже.
Показалецът. Предпазителя. Щрак!

Ако разбереш, че си отиваш
от жестоки думи, самота и как
не е нужно много да умуваш:
В слепоочието – пистолета. Щрак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

генек (Георги Коновски)

Прекалено мрачно за такова младо момиче... А по форма е добре...

2017-10-06T13:33:28+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0