Щрихи от Созопол

На приливи и отливи, когато

въздиша кротката вълна край мен

рогът на изобилие богато

плода, налят от есенния ден,

задръстил е сергиите в градчето,

с почиващи под слънчев лек загар,

тук залезен отблясък на парчета

в прозорците разпръснал е клошар.

На яхтеният пристан се завръщат

успелите мъже с жените-вамп.

Рибарите от лодката насъщна

подават риба срещу вещ – за трамп.

Художникът картините предлага

с пейзажите от вечната борба –

земя – море – повтаряща се сага,

за хляб на маса с рибена чорба.

Пред мощи на свети Йоан Кръстител

смирено християни се редят,

друг гледа към изящния капител,

където малки птички днес гнездят.

И крясъкът на непокорен гларус

се носи над запуснатия плаж.

На спирката раздрънкан, стар Икарус

се пълни с пътници за воаяж.

Картините пред мене се повтарят

на лента в магистралата по злак

с финала мил от приказката стара –

хвъли монета – да се върнеш пак.