24.09.2015 г., 15:28  

Щрихи от Созопол

408 0 0

                                      

На приливи и отливи, когато

въздиша кротката вълна край мен

рогът на изобилие богато

плода, налят от есенния ден,

 

задръстил е сергиите в градчето,

с почиващи под слънчев лек загар,

тук залезен отблясък на парчета

в прозорците разпръснал е клошар.

 

На яхтеният пристан се завръщат

успелите мъже с жените-вамп.

Рибарите от лодката насъщна

подават риба срещу вещ – за трамп.

 

Художникът картините предлага

с пейзажите от вечната борба –

земя – море – повтаряща се сага,

за хляб на маса с рибена чорба.

 

Пред мощи на свети Йоан Кръстител

смирено християни се редят,

друг гледа към изящния капител,

където малки птички днес гнездят.

 

И крясъкът на непокорен гларус

се носи над запуснатия плаж.

На спирката раздрънкан, стар Икарус

се пълни с пътници за воаяж.

 

Картините пред мене се повтарят

на лента в магистралата по злак

с финала мил от приказката стара –

хвъли монета – да се върнеш пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...