Sep 24, 2015, 3:28 PM  

Щрихи от Созопол

  Poetry » Other
407 0 0

                                      

На приливи и отливи, когато

въздиша кротката вълна край мен

рогът на изобилие богато

плода, налят от есенния ден,

 

задръстил е сергиите в градчето,

с почиващи под слънчев лек загар,

тук залезен отблясък на парчета

в прозорците разпръснал е клошар.

 

На яхтеният пристан се завръщат

успелите мъже с жените-вамп.

Рибарите от лодката насъщна

подават риба срещу вещ – за трамп.

 

Художникът картините предлага

с пейзажите от вечната борба –

земя – море – повтаряща се сага,

за хляб на маса с рибена чорба.

 

Пред мощи на свети Йоан Кръстител

смирено християни се редят,

друг гледа към изящния капител,

където малки птички днес гнездят.

 

И крясъкът на непокорен гларус

се носи над запуснатия плаж.

На спирката раздрънкан, стар Икарус

се пълни с пътници за воаяж.

 

Картините пред мене се повтарят

на лента в магистралата по злак

с финала мил от приказката стара –

хвъли монета – да се върнеш пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...