2 ago 2014, 19:14  

Щурчета... 

  Poesía » Filosófica
1778 6 42

 

 

 

 

 

            Щурчета...

 

 

Детето проклето

откъсна крачето

на бедното

 малко щурче.

Изплака щурчето

от мъка обзето

по своето

медно гласче.

 

Загина щурчето.

Порасна детето.

Днес –

цигулар музикант!

Вълните в морето,

плачът на небето

възнася

със своя талант...

 

Но ето Съдбата-

добрата и злата

лентата върна назад...

Летяща колата,

му смаза краката,

прекършила

устрема млад...

 

В инвалидна количка

забравен от всички

надвива хомота нелек..

Щурчето през сълзи

в живот - броеничка

допява...

И стана Човек!!!

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря ти, Ангел за стиха и коментара...наистина, няма безгрешни, важното е човек да намери своя вътрешен мир и да живее в хармония! нещо по темата за безгрешните!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezgreshniyat
  • Сега се вълнувам!
    И дори се страхувам
    защого съм грешен и аз.

    Ти който във мене
    туй чувство събуди,
    ще спиш ли спокойно у вас?

    Какво нещо е хубавата Поезия! Хвърляш едно малко камъче в езерцето тук, а на другия край на планетата се издига Цунами!

    Благодаря за удоволствието от хубавото стихотворение.
  • Мъдро! Не трябва да се забравя, че всичко се връща - и доброто и злото. Хубав стих!
  • Уроци и знаци бележат живота,
    дори в този песенен стих.
    Под шумка се крие понякога злото...
    Щурчето дали ще прости?

    Един сторва път на мравката, друг разчленява щурчета..., мисля, че изборът ни е заложен? Харесах, Агоп, събуждаш размисли.
  • С Яхя - всичко се връща!!!Вълнуващ стих, препрочитам за не знам вече кой път! Поздрави, Аги!!
  • Да отпия още малко красота и мъдрост...
    ((( )))
  • ......!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • още веднъж благодаря на всички прочели!
  • То.. и аз като Нина...
    !!!
  • Достатъчно е писано преди мен .
    Просто ще помълча...и ще чета пак и пак...
  • Много силно и за малки и големи! Поздрави и от мен!
  • Поучително и истинско,талантът личи от всяка строфа,независимо каква е темата.Харесах го много и го оценявам!
  • мъдра тъжна, поетична притча
    права е Таня...ти не си само поет, приятелю,
    а и учител... поздрав мил и сърдечен
    за теб..
  • Като притча е... приказка за малки и големи.
    Поздрав за творбата!
  • Прекрасно, Агоп!

    Нека сме Човеци!
  • Отрезвяващата действителност, поднесена с поетични средства... Майстор си на сюжетите, на идеите.. и на изпълнението! Поздрави, Аги!
  • Неведоми са пътищата божии!
  • В живота много неща се връщат!
  • Силен,докосващ,разтърсващ стих!
    Поздрави!
  • Аги, ти никога не пише просто така, еднозначно и банално.
    При това ти самият оставаш анонимен разказвач... не се величаеш, не показваш колко си по-по-най... и в коментарите си защитаваш истината, правдата, морала...
    Влагаш много мъдрост в разбираема форма, заради което наистина, както го е казала Таня, ти не си само поет, ти си учител... мъдър учител.
    Не те превъзнасям, занеш.
    И аз като теб защитавам истината... така че, много добре те разбирам и чувствам.
    Стихът ти е многопластов и ще има още впечатлени от него... и провокирани за размисъл...
    Пиши, мило момче, пиши!
    Имаме нужда от теб!
    С уважение!
  • благодаря ви Таня, Елена, че се връщате отново на този стих. Значи не е еднозначен и буди размисъл. Наистина, страданието е неотменна част от живота ни за съжаление...Някои се принизяват от него, други се издигат и осъзнават истински живота си! Няма нищо случайно на този свят! " Случайността е подписа на Бог, когато иска да остане анонимен"
    бъдете здрави и се обичайте! Благодарности и на Ваня, нека раздава доброта на околните си, защото доброто винаги си намира пътечката...
  • Ти си не само Поет, ти си Учител!
    Щастлива съм, че мога да те чета и се уча от теб на мъдрост!
  • Да, това е животът - искаме или не, става това, което Бог е решил. А каквото и да направим ние, не можем да Му попречим.
    "Бог не наказва когото мрази..."
    Преди години, когато носех под сърцето си първата си рожба, една жена посегна върху мен с нож... Тя беше с разстроена психика, но не луда и знаеше какво прави. Беше ми съквартирантка в общежитие.
    Напуснах общежитието, преместихме се във ведомствено жилище, роди се рожбицата ми... и аз тотално забравих за случката.
    След години срещам същата жена - тя се разплака, осъзнала какъв грях е направила, молеше ме с плач да й простя. Аз се притесних... попитах защо едва сега, нали всичко е забравено. Тя ми каза "Господ ме наказа"... Разказа ми за две последователни брменности, и при двете бебетата умирали преди да се родят... и вече не можела да си има деца.
    Аз се разревах повече от нея, защото не съм и помислила да я проклинам и да й пожелавам такова нещо. Започнах да я убеждавам да се подложи на лечение, знаех една лечителка, която с билки успяваше да зарадва с детенце много семейства, имащи проблеми като на тази моя съквартирантка...
    Та искам да кажа - Добрият човек винаги страда, независимо дали е страничен наблюдател или е лично потърпевш от агресията (и то безсмислена, каквато е всяка агресия, впрочем) и го боли не по-малко от осъзналия се после наказан от Бог агресор...
    Вместо да я наругая и да се зарадвам, че е наказана, аз страдах заедно с нея...Исках да й помогна...
    Така виждам и стиха на Агоп - болка заради Божието наказание на агресията.
  • добре си дошъл, Исмаил Али на страничката ми...
    хората казват, че в спора се ражда истината!
    приятен ден на всички!!!
  • Като и видях коментара,който бе изтрит след това, помислих, че е много наранена и реагирах импулсивно, за да не бъде сама в мъката си. Наистина е възмутително, да се нараняват или убиват безпричинно животните! Приеми моята подкрепа и извинение!
  • Пътят към човещината минава през състраданието, а пътят на състраданието- през страданието.
  • Благодаря на прочелите...
    Радвам се, да ви видя на моята скромна страничка!
  • Тази сутрин, не разбрах какво точно се случи - гръм ли ме удари, земетресение ли стана...Не, просто прочетох това невероятно стихотворение, заредено с огромна,бих казала,космическа енергия!Една житейска история, разказана простичко, без излишни пози и натрапване на авторски идеи -(всеки сам да си прави изводите)!Смятам, че това е мисията на истинското изкуство! Ще го прочета на невръстния ми внук и ще се надявам да разбере житейската поука, и да порасне добър човек!
    Благодаря ти Вълчо!
  • Вечната тема за възмездието... Замислих се и дълго ще бъда под въздействието на твоята творба. Поздрави!
  • Реагирах импулсивно,за което се извинявам.Знам,че не би наранил съзнателно никого..Не съм избягала,просто осъзнах,че не съм права, ама то албански реотан,българска сглобка-докато загрее и гръмне.
  • "И днес във количка...

    На ден по трохичка

    надвива хомота нелек..

    Щурчето със сълзи

    в живот - броеничка

    допява...

    И стана Човек!!!"
    ------------------------------------------------------------------
    Бог забавя, но не забравя, след безпричинно направеното зло идва и Божието наказание, но най-важното от всичко е това, че след наказанието идва метаморфозата,която облагородява извършителя на злото - "И стана човек!!!" Злосторникът се превръща в Човек, той осъзнава грешката си и се разкайва, макар и много късно... Уникален стих,Агоп,оригинална идея и отлично реализирана! ПОЗДРАВИ!
  • Този стих засяга темата за възмездието, което понякога ярко се проявява.
    Вярно е, че човекът убива животни, за да се храни, но да измъчваш с наслада - без никаква вина, това е непростима жестокост. И хуманното чувствo у нас неволно пожелава един всемогъщ и справедлив Бог да съди и наказва още тук, в земния живот, а не Оттатък.
  • Благодаря ти и аз, Ена за обстойния коментар. Наистина навремето много сме спорили с тебе, а и не само с тебе. Радвам се, че вече сближихме гледните точки! Благодаря на всички прочели! Бъдете здрави!
  • Какво да кажа, Вълчо...
    Разбирам те много добре, спорили сме много...
    Стихът е чудесен, за което те поздравявам искрено, сърдечно!!!
    Винаги влагаш много мъдрост в поезията си и затова те уважавам и ценя.
    Този стих не може да нарани никого, защото е изпълнен с толкова горчива болка и толкова хуманност, макар на прима виста прочит да не се забелязва от хората, които не са чели твои творби.
    Затова ще има и негативни коментари.
    Но те също ще разберат.
    Както разбрах и аз...
    Прекланям се пред този стих и пред голямата ти доброта и талант!
    Благодаря ти от сърце!!!
  • Стихотворението остава, Исмаил Али! Никога досега не съм трил коментар, или стихотворение, няма да го направя и сега! Това са просто нещата от живота, които не може еднакво да се харесат на всички!!!
  • Да, нарани вече една жена и тя избяга с коментара си, не забеляза ли ?
    Махни го това стихотворение от тук! Звучи ми като ,,Така им се полага"
    Не всички са като твоя познат!
  • В юношеските ми години си спомням имаше едно момче, което много обичаше да хваща щурците и да им къса крачетата. След години се преместих от стария квартал и впоследствие чух, че лека кола му е смазала краката. Този стих е по истински случай, с допълнителна художествена обработка...
    "Неведоми са пътищата, Божии"
    Съжалявам, ако съм наранил някой...
  • Тъжно...
    Първо помислих, че е детско, но после разбрах... Бог си знае!
  • Харесва ми житейската ти позиция в поезията ти, Вълчо. Винаги съм я харесвала.
  • Живот е...
Propuestas
: ??:??