2.08.2014 г., 19:14  

Щурчета...

2.3K 6 41

 

 

 

 

 

            Щурчета...

 

 

Детето проклето

откъсна крачето

на бедното

 малко щурче.

Изплака щурчето

от мъка обзето

по своето

медно гласче.

 

Загина щурчето.

Порасна детето.

Днес –

цигулар музикант!

Вълните в морето,

плачът на небето

възнася

със своя талант...

 

Но ето Съдбата-

добрата и злата

лентата върна назад...

Летяща колата,

му смаза краката,

прекършила

устрема млад...

 

В инвалидна количка

забравен от всички

надвива хомота нелек..

Щурчето през сълзи

в живот - броеничка

допява...

И стана Човек!!!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ти, Ангел за стиха и коментара...наистина, няма безгрешни, важното е човек да намери своя вътрешен мир и да живее в хармония! нещо по темата за безгрешните!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezgreshniyat
  • Сега се вълнувам!
    И дори се страхувам
    защого съм грешен и аз.

    Ти който във мене
    туй чувство събуди,
    ще спиш ли спокойно у вас?

    Какво нещо е хубавата Поезия! Хвърляш едно малко камъче в езерцето тук, а на другия край на планетата се издига Цунами!

    Благодаря за удоволствието от хубавото стихотворение.
  • Мъдро! Не трябва да се забравя, че всичко се връща - и доброто и злото. Хубав стих!
  • Уроци и знаци бележат живота,
    дори в този песенен стих.
    Под шумка се крие понякога злото...
    Щурчето дали ще прости?

    Един сторва път на мравката, друг разчленява щурчета..., мисля, че изборът ни е заложен? Харесах, Агоп, събуждаш размисли.
  • С Яхя - всичко се връща!!!Вълнуващ стих, препрочитам за не знам вече кой път! Поздрави, Аги!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...