Щурчета...
Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче.
Изплака щурчето
от мъка обзето
по своето
медно гласче.
Загина щурчето.
Порасна детето.
Днес –
цигулар музикант!
Вълните в морето,
плачът на небето
възнася
със своя талант...
Но ето Съдбата-
добрата и злата
лентата върна назад...
Летяща колата,
му смаза краката,
прекършила
устрема млад...
В инвалидна количка
забравен от всички
надвива хомота нелек..
Щурчето през сълзи
в живот - броеничка
допява...
И стана Човек!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Какво нещо е хубавата Поезия! Хвърляш едно малко камъче в езерцето тук, а на другия край на планетата се издига Цунами!