Aug 2, 2014, 7:14 PM
Щурчета...
Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче.
Изплака щурчето
от мъка обзето
по своето
медно гласче.
Загина щурчето.
Порасна детето.
Днес –
цигулар музикант!
Вълните в морето,
плачът на небето
възнася
със своя талант...
Но ето Съдбата-
добрата и злата
лентата върна назад...
Летяща колата,
му смаза краката,
прекършила
устрема млад...
В инвалидна количка
забравен от всички
надвива хомота нелек..
Щурчето през сълзи
в живот - броеничка
допява...
И стана Човек!!!
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сега се вълнувам!
И дори се страхувам
защого съм грешен и аз.
Ти който във мене
туй чувство събуди,
ще спиш ли спокойно у вас?
Какво нещо е хубавата Поезия! Хвърляш едно малко камъче в езерцето тук, а на другия край на планетата се издига Цунами!
Благодаря за удоволствието от хубавото стихотворение. -
Мъдро! Не трябва да се забравя, че всичко се връща - и доброто и злото. Хубав стих!
-
Уроци и знаци бележат живота,
дори в този песенен стих.
Под шумка се крие понякога злото...
Щурчето дали ще прости?
Един сторва път на мравката, друг разчленява щурчета..., мисля, че изборът ни е заложен? Харесах, Агоп, събуждаш размисли. -
С Яхя - всичко се връща!!!Вълнуващ стих, препрочитам за не знам вече кой път! Поздрави, Аги!!
-
Да отпия още малко красота и мъдрост...
((( ))) -
......!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
още веднъж благодаря на всички прочели!
-
То.. и аз като Нина...
!!! -
Достатъчно е писано преди мен .
Просто ще помълча...и ще чета пак и пак... -
Много силно и за малки и големи! Поздрави и от мен!
-
Поучително и истинско,талантът личи от всяка строфа,независимо каква е темата.Харесах го много и го оценявам!
-
мъдра тъжна, поетична притча
права е Таня...ти не си само поет, приятелю,
а и учител... поздрав мил и сърдечен
за теб.. -
Като притча е... приказка за малки и големи.
Поздрав за творбата! -
Прекрасно, Агоп!
Нека сме Човеци! -
Отрезвяващата действителност, поднесена с поетични средства... Майстор си на сюжетите, на идеите.. и на изпълнението! Поздрави, Аги!
-
Неведоми са пътищата божии!
-
В живота много неща се връщат!
-
Силен,докосващ,разтърсващ стих!
Поздрави! -
Аги, ти никога не пише просто така, еднозначно и банално.
При това ти самият оставаш анонимен разказвач... не се величаеш, не показваш колко си по-по-най... и в коментарите си защитаваш истината, правдата, морала...
Влагаш много мъдрост в разбираема форма, заради което наистина, както го е казала Таня, ти не си само поет, ти си учител... мъдър учител.
Не те превъзнасям, занеш.
И аз като теб защитавам истината... така че, много добре те разбирам и чувствам.
Стихът ти е многопластов и ще има още впечатлени от него... и провокирани за размисъл...
Пиши, мило момче, пиши!
Имаме нужда от теб!
С уважение! -
благодаря ви Таня, Елена, че се връщате отново на този стих. Значи не е еднозначен и буди размисъл. Наистина, страданието е неотменна част от живота ни за съжаление...Някои се принизяват от него, други се издигат и осъзнават истински живота си! Няма нищо случайно на този свят! " Случайността е подписа на Бог, когато иска да остане анонимен"
бъдете здрави и се обичайте! Благодарности и на Ваня, нека раздава доброта на околните си, защото доброто винаги си намира пътечката... -
Ти си не само Поет, ти си Учител!
Щастлива съм, че мога да те чета и се уча от теб на мъдрост! -
Да, това е животът - искаме или не, става това, което Бог е решил. А каквото и да направим ние, не можем да Му попречим.
"Бог не наказва когото мрази..."
Преди години, когато носех под сърцето си първата си рожба, една жена посегна върху мен с нож... Тя беше с разстроена психика, но не луда и знаеше какво прави. Беше ми съквартирантка в общежитие.
Напуснах общежитието, преместихме се във ведомствено жилище, роди се рожбицата ми... и аз тотално забравих за случката.
След години срещам същата жена - тя се разплака, осъзнала какъв грях е направила, молеше ме с плач да й простя. Аз се притесних... попитах защо едва сега, нали всичко е забравено. Тя ми каза "Господ ме наказа"... Разказа ми за две последователни брменности, и при двете бебетата умирали преди да се родят... и вече не можела да си има деца.
Аз се разревах повече от нея, защото не съм и помислила да я проклинам и да й пожелавам такова нещо. Започнах да я убеждавам да се подложи на лечение, знаех една лечителка, която с билки успяваше да зарадва с детенце много семейства, имащи проблеми като на тази моя съквартирантка...
Та искам да кажа - Добрият човек винаги страда, независимо дали е страничен наблюдател или е лично потърпевш от агресията (и то безсмислена, каквато е всяка агресия, впрочем) и го боли не по-малко от осъзналия се после наказан от Бог агресор...
Вместо да я наругая и да се зарадвам, че е наказана, аз страдах заедно с нея...Исках да й помогна...
Така виждам и стиха на Агоп - болка заради Божието наказание на агресията. -
добре си дошъл, Исмаил Али на страничката ми...
хората казват, че в спора се ражда истината!
приятен ден на всички!!! -
Като и видях коментара,който бе изтрит след това, помислих, че е много наранена и реагирах импулсивно, за да не бъде сама в мъката си. Наистина е възмутително, да се нараняват или убиват безпричинно животните! Приеми моята подкрепа и извинение!
-
Пътят към човещината минава през състраданието, а пътят на състраданието- през страданието.
-
Благодаря на прочелите...
Радвам се, да ви видя на моята скромна страничка! -
Тази сутрин, не разбрах какво точно се случи - гръм ли ме удари, земетресение ли стана...Не, просто прочетох това невероятно стихотворение, заредено с огромна,бих казала,космическа енергия!Една житейска история, разказана простичко, без излишни пози и натрапване на авторски идеи -(всеки сам да си прави изводите)!Смятам, че това е мисията на истинското изкуство! Ще го прочета на невръстния ми внук и ще се надявам да разбере житейската поука, и да порасне добър човек!
Благодаря ти Вълчо! -
Вечната тема за възмездието... Замислих се и дълго ще бъда под въздействието на твоята творба. Поздрави!
-
Реагирах импулсивно,за което се извинявам.Знам,че не би наранил съзнателно никого..Не съм избягала,просто осъзнах,че не съм права, ама то албански реотан,българска сглобка-докато загрее и гръмне.
-
"И днес във количка...
На ден по трохичка
надвива хомота нелек..
Щурчето със сълзи
в живот - броеничка
допява...
И стана Човек!!!"
------------------------------------------------------------------
Бог забавя, но не забравя, след безпричинно направеното зло идва и Божието наказание, но най-важното от всичко е това, че след наказанието идва метаморфозата,която облагородява извършителя на злото - "И стана човек!!!" Злосторникът се превръща в Човек, той осъзнава грешката си и се разкайва, макар и много късно... Уникален стих,Агоп,оригинална идея и отлично реализирана! ПОЗДРАВИ! -
Този стих засяга темата за възмездието, което понякога ярко се проявява.
Вярно е, че човекът убива животни, за да се храни, но да измъчваш с наслада - без никаква вина, това е непростима жестокост. И хуманното чувствo у нас неволно пожелава един всемогъщ и справедлив Бог да съди и наказва още тук, в земния живот, а не Оттатък. -
-
Благодаря ти и аз, Ена за обстойния коментар. Наистина навремето много сме спорили с тебе, а и не само с тебе. Радвам се, че вече сближихме гледните точки! Благодаря на всички прочели! Бъдете здрави!
-
Какво да кажа, Вълчо...
Разбирам те много добре, спорили сме много...
Стихът е чудесен, за което те поздравявам искрено, сърдечно!!!
Винаги влагаш много мъдрост в поезията си и затова те уважавам и ценя.
Този стих не може да нарани никого, защото е изпълнен с толкова горчива болка и толкова хуманност, макар на прима виста прочит да не се забелязва от хората, които не са чели твои творби.
Затова ще има и негативни коментари.
Но те също ще разберат.
Както разбрах и аз...
Прекланям се пред този стих и пред голямата ти доброта и талант!
Благодаря ти от сърце!!! -
Стихотворението остава, Исмаил Али! Никога досега не съм трил коментар, или стихотворение, няма да го направя и сега! Това са просто нещата от живота, които не може еднакво да се харесат на всички!!!
-
Да, нарани вече една жена и тя избяга с коментара си, не забеляза ли ?
Махни го това стихотворение от тук! Звучи ми като ,,Така им се полага"
Не всички са като твоя познат! -
В юношеските ми години си спомням имаше едно момче, което много обичаше да хваща щурците и да им къса крачетата. След години се преместих от стария квартал и впоследствие чух, че лека кола му е смазала краката. Този стих е по истински случай, с допълнителна художествена обработка...
"Неведоми са пътищата, Божии"
Съжалявам, ако съм наранил някой... -
Тъжно...
Първо помислих, че е детско, но после разбрах... Бог си знае! -
Харесва ми житейската ти позиция в поезията ти, Вълчо. Винаги съм я харесвала.
-
Живот е...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezgreshniyat