Aug 2, 2014, 7:14 PM  

Щурчета...

2.3K 6 41

 

 

 

 

 

            Щурчета...

 

 

Детето проклето

откъсна крачето

на бедното

 малко щурче.

Изплака щурчето

от мъка обзето

по своето

медно гласче.

 

Загина щурчето.

Порасна детето.

Днес –

цигулар музикант!

Вълните в морето,

плачът на небето

възнася

със своя талант...

 

Но ето Съдбата-

добрата и злата

лентата върна назад...

Летяща колата,

му смаза краката,

прекършила

устрема млад...

 

В инвалидна количка

забравен от всички

надвива хомота нелек..

Щурчето през сълзи

в живот - броеничка

допява...

И стана Човек!!!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ти, Ангел за стиха и коментара...наистина, няма безгрешни, важното е човек да намери своя вътрешен мир и да живее в хармония! нещо по темата за безгрешните!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bezgreshniyat
  • Сега се вълнувам!
    И дори се страхувам
    защого съм грешен и аз.

    Ти който във мене
    туй чувство събуди,
    ще спиш ли спокойно у вас?

    Какво нещо е хубавата Поезия! Хвърляш едно малко камъче в езерцето тук, а на другия край на планетата се издига Цунами!

    Благодаря за удоволствието от хубавото стихотворение.
  • Мъдро! Не трябва да се забравя, че всичко се връща - и доброто и злото. Хубав стих!
  • Уроци и знаци бележат живота,
    дори в този песенен стих.
    Под шумка се крие понякога злото...
    Щурчето дали ще прости?

    Един сторва път на мравката, друг разчленява щурчета..., мисля, че изборът ни е заложен? Харесах, Агоп, събуждаш размисли.
  • С Яхя - всичко се връща!!!Вълнуващ стих, препрочитам за не знам вече кой път! Поздрави, Аги!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...