21 oct 2022, 7:05  

Щурчето

661 0 2
                 Щурчето

 

В стаята ми свири си сега щурчето 

навярно то дошло е с мен от полето.

И музиката му оглася ми нощта,

спомена ми за детството и младостта.

 

Свири щурче, прогони ти моята тъга,

зарадвай с музиката си моята душа 

Излязло си сякаш ти от миналото ми,

с музиката си прогони ми съня дори.

 

Свири си то а аз се връщам в младостта,

когато бяхме малки и щастливи деца.

Когато  тичахме волни в полето с усмивка

и гонехме пеперуди и тичахме на воля.

 

Запалих лампата и музиката спря

и върнах се отново аз в реалността.

Изгасих я и отново започна музиката

и аз отново замечтах за моите мили деца!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...