21 oct 2022, 7:05  

Щурчето

672 0 2
                 Щурчето

 

В стаята ми свири си сега щурчето 

навярно то дошло е с мен от полето.

И музиката му оглася ми нощта,

спомена ми за детството и младостта.

 

Свири щурче, прогони ти моята тъга,

зарадвай с музиката си моята душа 

Излязло си сякаш ти от миналото ми,

с музиката си прогони ми съня дори.

 

Свири си то а аз се връщам в младостта,

когато бяхме малки и щастливи деца.

Когато  тичахме волни в полето с усмивка

и гонехме пеперуди и тичахме на воля.

 

Запалих лампата и музиката спря

и върнах се отново аз в реалността.

Изгасих я и отново започна музиката

и аз отново замечтах за моите мили деца!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...