Щурчето

Oct 21, 2022, 7:05 AM

Poetry » Phylosophy, Civilian

391 0 2

В стаята ми свири си сега щурче,

навярно то дошло е с мен от полето.

И музиката му оглася ми ноща,

спомена ми за детството и младостта.

Свири щурче, прогони ти моята тъга,

зарадвай с музиката си моята душа

Излязло си сякаш ти от миналото ми,

с музиката си прогони ми съня дори.

Свири си то а аз се връщам в младостта,

когато бяхме малки и щастливи деца.

Когато тичахме волни в полето с усмивка

и гонехме пеперуди и тичахме на воля.

Запалих лампата и музиката спря

и върнах се отново аз в реалността.

Изгасих я и отново започна музиката

и аз отново замечтах за моите мили деца!

Please sign in with your account so you can comment and vote.