21 окт. 2022 г., 07:05

Щурчето 

  Поэзия » Философская, Гражданская
393 0 2
                          Щурчето

 

В стаята ми свири си сега щурче,

навярно то дошло е с мен от полето.

И музиката му оглася ми ноща,

спомена ми за детството и младостта.

 

Свири щурче, прогони ти моята тъга,

зарадвай с музиката си моята душа 

Излязло си сякаш ти от миналото ми,

с музиката си прогони ми съня дори.

 

Свири си то а аз се връщам в младостта,

когато бяхме малки и щастливи деца.

Когато  тичахме волни в полето с усмивка

и гонехме пеперуди и тичахме на воля.

 

Запалих лампата и музиката спря

и върнах се отново аз в реалността.

Изгасих я и отново започна музиката

и аз отново замечтах за моите мили деца!

 

 

 

 

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??