Щурчето
Щурчето
В стаята ми свири си сега щурчето
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми нощта,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга,
зарадвай с музиката си моята душа
Излязло си сякаш ти от миналото ми,
с музиката си прогони ми съня дори.
Свири си то а аз се връщам в младостта,
когато бяхме малки и щастливи деца.
Когато тичахме волни в полето с усмивка
и гонехме пеперуди и тичахме на воля.
Запалих лампата и музиката спря
и върнах се отново аз в реалността.
Изгасих я и отново започна музиката
и аз отново замечтах за моите мили деца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
