Сезоните преливат своя бяг
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне,
зная, хищна, мъченическа съдба.
Ала тъй ли лесно се отделят двама
пленници на огнени сърца?!
Отсреща някъде щурците
подемат привечерна серенада.
Танцува в небесата месечина -
та и тя нали е влюбена и млада?! ...