BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
8 ene 2011, 23:42

Щурците някъде пригласят... 

  Poesía » De amor
878 0 12

Сезоните преливат своя бяг

на времето със буйната река.

Когато неусетно думите заспят,

ще поемем мълчаливи по брега.

 

Скришом в сенките ни дебне,

зная, хищна, мъченическа съдба.

Ала тъй ли лесно се отделят двама

пленници на огнени сърца?!

 

Отсреща някъде щурците

подемат привечерна серенада.

Танцува в небесата месечина -

та и тя нали е влюбена и млада?!

 

Ще послушам сред косите-злато

ветровете името ти как шептят.

И пак ще вярвам в светлината,

когато неусетно думите заспят.

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??