Щурците някъде пригласят...
Сезоните преливат своя бяг
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне,
зная, хищна, мъченическа съдба.
Ала тъй ли лесно се отделят двама
пленници на огнени сърца?!
Отсреща някъде щурците
подемат привечерна серенада.
Танцува в небесата месечина -
та и тя нали е влюбена и млада?!
Ще послушам сред косите-злато
ветровете името ти как шептят.
И пак ще вярвам в светлината,
когато неусетно думите заспят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
