BuRn_AliVe (Александър) BuRn_AliVe (Александър)
11 193
Jan 8, 2011, 11:42 PM

Щурците някъде пригласят...

  Poetry » Love
1K 0 12

Сезоните преливат своя бяг

на времето със буйната река.

Когато неусетно думите заспят,

ще поемем мълчаливи по брега.

 

Скришом в сенките ни дебне,

зная, хищна, мъченическа съдба.

Ала тъй ли лесно се отделят двама

пленници на огнени сърца?!

 

Отсреща някъде щурците

подемат привечерна серенада.

Танцува в небесата месечина -

та и тя нали е влюбена и млада?!

 

Ще послушам сред косите-злато

ветровете името ти как шептят.

И пак ще вярвам в светлината,

когато неусетно думите заспят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0