30 mar 2010, 11:26

Щурец

  Poesía » Otra
751 0 2

О, Щурец! Душа самотна,

на песен стара музикант.

Свириш песен неразбрана

ти със майсторски талант.


През деня ти скачаш, веселееш,

живот му викат на това.

Но щом се мръкне, знам, ще пееш,

леко скрит от тъмнина.


Но, моля те, кажи ми, 

за какво ти пееш през нощта.

Да не би за дните ти игриви,

или може би за любовта.


Кой е този тъжен спомен,

каква е таз игра.

Дето мъка в тебе буди,

щом падне тъмнина.


О, щурец! Душа самотна,

на песен стара музикант.

От тъмнина скрит винаги ще бъдеш,

със свойта песен неразбран.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...