Щурец
748
0
2
О, Щурец! Душа самотна,
на песен стара музикант.
Свириш песен неразбрана
ти със майсторски талант.
През деня ти скачаш, веселееш,
живот му викат на това.
Но щом се мръкне, знам, ще пееш,
леко скрит от тъмнина.
Но, моля те, кажи ми,
за какво ти пееш през нощта.
Да не би за дните ти игриви,
или може би за любовта.
Кой е този тъжен спомен,
каква е таз игра.
Дето мъка в тебе буди,
щом падне тъмнина.
О, щурец! Душа самотна,
на песен стара музикант.
От тъмнина скрит винаги ще бъдеш,
със свойта песен неразбран.
© Божидар Лазаров All rights reserved.
