Щурец

Маада
7 6

30.04.2016 г., 9:11 ч.

Поезия » Пейзажна, Друга

1475 0 1

Тихо тегли лък над морска празнина,

щурец с звезди по щура си коса.

Спокойно смеят се, звънтят,

думи уморени,

под електронни лампи,

под стъкла от слънце изсушени.

В лятото, картоиграчи,

хора звънки,

из живот без ясен смисъл катерачи,

моите приятели, плетящи нощни бръмки.

Драскам скърцащо, в съзвучие с щурец листа,

а отговор изглежда пърха под носа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.