Тихо тегли лък над морска празнина,
щурец с звезди по щура си коса.
Спокойно смеят се, звънтят,
думи уморени,
под електронни лампи,
под стъкла от слънце изсушени.
В лятото, картоиграчи,
хора звънки,
из живот без ясен смисъл катерачи,
моите приятели, плетящи нощни бръмки.
Драскам скърцащо, в съзвучие с щурец листа,
а отговор изглежда пърха под носа.