21 abr 2022, 17:42  

Щурецо, стар разказвай, пак и пак 

  Poesía » Otra
387 3 6

Лежа си в прегорелите треви,
току осилче съвестта ми бодне.
Уж мека е тревата, но уви!
А уж сме твари божи и свободни.

Разказват ми за детството сега,
напомнят ми щурче от стара книга.
И като дървояд гризе тъга,
душата ми. До спомените стига.

Светулките се сбират на рояк,
чета, чета, но вече недовиждам.
Щурецо, стар разказвай, пак и пак,
за малък принц с лисицата си рижа.

Задрямах ли, животът ли е сън?
Грижовно мама пак ли ме завива?
Приспивна песен... Вятърът навън...
Отново съм дете и съм щастлива...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??