Щурецо, стар разказвай, пак и пак
Лежа си в прегорелите треви,
току осилче съвестта ми бодне.
Уж мека е тревата, но уви!
А уж сме твари божи и свободни.
Разказват ми за детството сега,
напомнят ми щурче от стара книга.
И като дървояд гризе тъга,
душата ми. До спомените стига.
Светулките се сбират на рояк,
чета, чета, но вече недовиждам.
Щурецо, стар разказвай, пак и пак,
за малък принц с лисицата си рижа.
Задрямах ли, животът ли е сън?
Грижовно мама пак ли ме завива?
Приспивна песен... Вятърът навън...
Отново съм дете и съм щастлива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
