20 oct 2006, 0:17

Щъркел през шосето към град Брезник

  Poesía
837 0 2
Асфалт и преминаващ щъркел.
Птица
през белия пунктир,
под синьото ,
над черното
и през октомври.
В очите - слънчевата жаба,
която скача в остарелите треви.
Осанката е важна:
“Случва се.”
Още е топла кръвта на мухата
във мрежата на есенния паяк,
а смоците пълзят със сенките на ореха
към върховете на скалата.
Целуват ябълки мъхът под старата коруба.
Тополите са само клони,
а някога били са птичи дом…

Гнездото помни много зими,
а щъркелът...
една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...