Oct 20, 2006, 12:17 AM

Щъркел през шосето към град Брезник

  Poetry
834 0 2
Асфалт и преминаващ щъркел.
Птица
през белия пунктир,
под синьото ,
над черното
и през октомври.
В очите - слънчевата жаба,
която скача в остарелите треви.
Осанката е важна:
“Случва се.”
Още е топла кръвта на мухата
във мрежата на есенния паяк,
а смоците пълзят със сенките на ореха
към върховете на скалата.
Целуват ябълки мъхът под старата коруба.
Тополите са само клони,
а някога били са птичи дом…

Гнездото помни много зими,
а щъркелът...
една.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...