6 abr 2013, 8:18

Щъркелът и внучката

573 1 1

Щъркел, щъркел, дядо, виж! –

на гнездото си стърчи

и потраква с клюна триж:

„Здрасти – казва – я поспри

да ти кажа откъде съм

тази пролет долетял.

Идвам тук със поздрав – песен,

дар от племенния крал

чак от Африка гореща.

В кошничка от здрав сезал

нося от децата пресни

киви, манго, портокал.

От гнездото ще ти пусна

да опиташ пресен плод –

толкова красив и вкусен

долетял без път и брод.”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...