Щъркел, щъркел, дядо, виж! –
на гнездото си стърчи
и потраква с клюна триж:
„Здрасти – казва – я поспри
да ти кажа откъде съм
тази пролет долетял.
Идвам тук със поздрав – песен,
дар от племенния крал
чак от Африка гореща.
В кошничка от здрав сезал
нося от децата пресни
киви, манго, портокал.
От гнездото ще ти пусна
да опиташ пресен плод –
толкова красив и вкусен
долетял без път и брод.”
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
