6.04.2013 г., 8:18

Щъркелът и внучката

568 1 1

Щъркел, щъркел, дядо, виж! –

на гнездото си стърчи

и потраква с клюна триж:

„Здрасти – казва – я поспри

да ти кажа откъде съм

тази пролет долетял.

Идвам тук със поздрав – песен,

дар от племенния крал

чак от Африка гореща.

В кошничка от здрав сезал

нося от децата пресни

киви, манго, портокал.

От гнездото ще ти пусна

да опиташ пресен плод –

толкова красив и вкусен

долетял без път и брод.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...