9 oct 2012, 14:24

Сидхасана 

  Poesía » Versos blancos
579 0 0

Снощи сънувах, че съм мамут –

последният оцелял,

а хората ме търсеха да ми стиснат ръката.

Скрих се в една самотна къщичка

някъде из прерията на Драгодан.

Прегледах набързо вестниците-

няколко набези от извънземни

отблъснати от един самоотвержен телефон.

Отпуснах се на стола, заспах

и започнах да сънувам себе си.

Бях чукнал 65, пенсионер от мината.

Богат и наскоро получил просветление,

но все така самотен.

Имах само една генно-модифицирана царевица

в шкафа, която, смея да твърдя, ме обичаше,

Ала нямахме деца.

Ех, цяла сутрин си мечтая на терасата!

Чух, че когато хората остареят

се превръщали в кораби и ги пращали да се бият

с най-прочутите тореадори на света.

Тогава обаче аз защо се превръщам

в семе от глухарче?

Накъде ме носи вятърът?

И още колко това паяче със сребърна нишка

ще лети до мен?

Все важни въпроси, а отговорите

са изгубени в мистерия!

 

07. Октомври. 2012г.

© rumpata302 Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??