9.10.2012 г., 14:24

Сидхасана

753 0 0

Снощи сънувах, че съм мамут –

последният оцелял,

а хората ме търсеха да ми стиснат ръката.

Скрих се в една самотна къщичка

някъде из прерията на Драгодан.

Прегледах набързо вестниците-

няколко набези от извънземни

отблъснати от един самоотвержен телефон.

Отпуснах се на стола, заспах

и започнах да сънувам себе си.

Бях чукнал 65, пенсионер от мината.

Богат и наскоро получил просветление,

но все така самотен.

Имах само една генно-модифицирана царевица

в шкафа, която, смея да твърдя, ме обичаше,

Ала нямахме деца.

Ех, цяла сутрин си мечтая на терасата!

Чух, че когато хората остареят

се превръщали в кораби и ги пращали да се бият

с най-прочутите тореадори на света.

Тогава обаче аз защо се превръщам

в семе от глухарче?

Накъде ме носи вятърът?

И още колко това паяче със сребърна нишка

ще лети до мен?

Все важни въпроси, а отговорите

са изгубени в мистерия!

 

07. Октомври. 2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© rumpata302 Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...