12 oct 2010, 22:57

Сигурна Смърт

  Poesía
1.3K 0 1

Кап - кап,

дъждът се сипе.

Фиу - фиу,

вятърът свисти

и разнася аромата на цъфнали липи.

Фигура на човек

от далечината се появява.

Бавно, но сигурно се приближава.

 

Вятърът завява в очите,

човекът продължава да върви

и за един ужасен миг

пред мен се появи.

 

Лицето му е снежнобяло,

с усмивка, която ме плени.

Някак примамливо ме кара:

"Доближи се, доближи".

 

Пристъпвам напред, изтръпнала от страх,

но няма начин да се върна назад.

Приближавайки се, осъзнах

какво пленяващо лице видях.

В този миг разбрах

голямата си грешка аз.

 

Изведнъж убождане усетих

и не разбрах как се свлякох

на мократа земя

в краката на врага.

 

От зъбите му кръв се стича

и злобната усмивка ме привлича.

Преди да затворя очи

и сърцето ми да спре да тупти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...