Oct 12, 2010, 10:57 PM

Сигурна Смърт

  Poetry
1.3K 0 1

Кап - кап,

дъждът се сипе.

Фиу - фиу,

вятърът свисти

и разнася аромата на цъфнали липи.

Фигура на човек

от далечината се появява.

Бавно, но сигурно се приближава.

 

Вятърът завява в очите,

човекът продължава да върви

и за един ужасен миг

пред мен се появи.

 

Лицето му е снежнобяло,

с усмивка, която ме плени.

Някак примамливо ме кара:

"Доближи се, доближи".

 

Пристъпвам напред, изтръпнала от страх,

но няма начин да се върна назад.

Приближавайки се, осъзнах

какво пленяващо лице видях.

В този миг разбрах

голямата си грешка аз.

 

Изведнъж убождане усетих

и не разбрах как се свлякох

на мократа земя

в краката на врага.

 

От зъбите му кръв се стича

и злобната усмивка ме привлича.

Преди да затворя очи

и сърцето ми да спре да тупти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...