Виелици се вихрят във душата...
Снежинки трупат в мен тъга.
Сърдито времето напомня
самотна е за теб ноща.
Полека човека се събужда
от страх да не пропусне утрото
с надеждата една...Усмивка,
на лицето грейва от прокудена душа.
Белези оставени без време...
Души затрити от любов!
На смахнати преличаме без време.
Но силно вярващи в това...
© Ангел Todos los derechos reservados