22 jul 2022, 10:45

„Сила”

  Poesía
1.1K 0 0

Една малка, но много лична част от „Цяло” – книгата, с която аз и скъпата ми майка отново се събираме заедно (макар и не физически) след 10 години. Ако и вие искате да влезете в нашия свят и да разберете нашите виждания за живота, пишете за своята бройка тук или на следния e-mail: max_mix@abv.bg.

 

„Сила”

Питаш ме какво е сила

и в какво се изразява тя,

питаш ме къде ли се намира –

е, добре – ще обясня!

 

От близки и приятели далече,

в забравено от бога село –

насред нищото, във край обречен,

една жена се бори смело!

 

Бори се с измъчващо я минало

и със сенките на сторените грешки,

бори се със чувство неизстинало,

че сърцето ѝ е стиснато със клещи…

 

Бори се с това, че е презряна

от сестра и майка родна,

че отхвърлена е, неразбрана,

че за всичко все тя е виновна…

 

Бори се със самота убийствена –

далеч от мъж и син едничък,

търси пътя към душа пречистена,

а очите ѝ – река – изтичат…

 

Как веднъж не се оплака

тази крехка, смачкана жена?

Как и дума не обели за разплата,

и на никой зло не пожела…

 

И покрита със душевни белези,

толкоз мъка и обида скрила,

тя остави ни след себе си

пример за това какво е сила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калински Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...