Jul 22, 2022, 10:45 AM

„Сила”

  Poetry
1.1K 0 0

Една малка, но много лична част от „Цяло” – книгата, с която аз и скъпата ми майка отново се събираме заедно (макар и не физически) след 10 години. Ако и вие искате да влезете в нашия свят и да разберете нашите виждания за живота, пишете за своята бройка тук или на следния e-mail: max_mix@abv.bg.

 

„Сила”

Питаш ме какво е сила

и в какво се изразява тя,

питаш ме къде ли се намира –

е, добре – ще обясня!

 

От близки и приятели далече,

в забравено от бога село –

насред нищото, във край обречен,

една жена се бори смело!

 

Бори се с измъчващо я минало

и със сенките на сторените грешки,

бори се със чувство неизстинало,

че сърцето ѝ е стиснато със клещи…

 

Бори се с това, че е презряна

от сестра и майка родна,

че отхвърлена е, неразбрана,

че за всичко все тя е виновна…

 

Бори се със самота убийствена –

далеч от мъж и син едничък,

търси пътя към душа пречистена,

а очите ѝ – река – изтичат…

 

Как веднъж не се оплака

тази крехка, смачкана жена?

Как и дума не обели за разплата,

и на никой зло не пожела…

 

И покрита със душевни белези,

толкоз мъка и обида скрила,

тя остави ни след себе си

пример за това какво е сила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калински All rights reserved.

Произведението е включено в:

„Цяло” 🇧🇬

„Цяло”
BGN 12.00
1.7K

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...