22.07.2022 г., 10:45 ч.

„Сила” 

  Поезия
409 0 0

Една малка, но много лична част от „Цяло” – книгата, с която аз и скъпата ми майка отново се събираме заедно (макар и не физически) след 10 години. Ако и вие искате да влезете в нашия свят и да разберете нашите виждания за живота, пишете за своята бройка тук или на следния e-mail: max_mix@abv.bg.

 

„Сила”

Питаш ме какво е сила

и в какво се изразява тя,

питаш ме къде ли се намира –

е, добре – ще обясня!

 

От близки и приятели далече,

в забравено от бога село –

насред нищото, във край обречен,

една жена се бори смело!

 

Бори се с измъчващо я минало

и със сенките на сторените грешки,

бори се със чувство неизстинало,

че сърцето ѝ е стиснато със клещи…

 

Бори се с това, че е презряна

от сестра и майка родна,

че отхвърлена е, неразбрана,

че за всичко все тя е виновна…

 

Бори се със самота убийствена –

далеч от мъж и син едничък,

търси пътя към душа пречистена,

а очите ѝ – река – изтичат…

 

Как веднъж не се оплака

тази крехка, смачкана жена?

Как и дума не обели за разплата,

и на никой зло не пожела…

 

И покрита със душевни белези,

толкоз мъка и обида скрила,

тя остави ни след себе си

пример за това какво е сила!

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:
  801 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??