16 mar 2007, 19:44

Сила 

  Poesía
524 0 1
Виждам аз във мрака две очи разплакани,
виждам в самотата загубена душа човешка,
ни радост, ни щастие познава тя,
мъката и болката са нейната съдба.

Виждам аз във мрака две очи премигат,
виждам самотата как последни сили дири,
силуета на момиче прелестно
в сянката на утринното слънце
                                            нежно как стои.

Виждам аз във мрака две очи се смеят,
виждам самотата как ридае тя самотно,
стъпки на увереност и смелост
как мрака те докосват
                                със лъчиста светлина.

© Симо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??