16 мар. 2007 г., 19:44

Сила 

  Поэзия
495 0 1
Виждам аз във мрака две очи разплакани,
виждам в самотата загубена душа човешка,
ни радост, ни щастие познава тя,
мъката и болката са нейната съдба.

Виждам аз във мрака две очи премигат,
виждам самотата как последни сили дири,
силуета на момиче прелестно
в сянката на утринното слънце
                                            нежно как стои.

Виждам аз във мрака две очи се смеят,
виждам самотата как ридае тя самотно,
стъпки на увереност и смелост
как мрака те докосват
                                със лъчиста светлина.

© Симо Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??