Виждам аз във мрака две очи разплакани,
виждам в самотата загубена душа човешка,
ни радост, ни щастие познава тя,
мъката и болката са нейната съдба.
Виждам аз във мрака две очи премигат,
виждам самотата как последни сили дири,
силуета на момиче прелестно
в сянката на утринното слънце
нежно как стои.
Виждам аз във мрака две очи се смеят,
виждам самотата как ридае тя самотно,
стъпки на увереност и смелост ...