24 sept 2006, 17:43

Силата на една усмивка

  Poesía
1.3K 0 6
Омраза, гняв.
Това те води тебе.
А мене,
мен ме води чистата любов.
Различни сме с тебе,
различни ценности ни водят.
По пътя не се срещнахме с тебе,
защото на крилата на любовта
аз се рея в небесата,
а ти, изпълнена с гняв,
промъкваш се в калта.
Но изглежда цел една преследваме с тебе
и там аз зърнах те за първи път -
окаляна и злобна,
готова на всичко, него от мене да отнемеш.
Но аз не бях готова да се боря,
не бе присъщо туй за мен.
Аз усмихнах ти се нежно
и надявах се да се смилиш над мене.
Надявах се да не отнемаш любовта ми.
Това навярно пробуди в тебе човечността
и ти отиде си без дори и дума да ми кажеш,
но този път не лази в калта,
а летя през небесата.
Ти не беше вече гневна, зла
и нямаше я омразата,
която притискаше те в калта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...