24.09.2006 г., 17:43 ч.

Силата на една усмивка 

  Поезия
954 0 6
Омраза, гняв.
Това те води тебе.
А мене,
мен ме води чистата любов.
Различни сме с тебе,
различни ценности ни водят.
По пътя не се срещнахме с тебе,
защото на крилата на любовта
аз се рея в небесата,
а ти, изпълнена с гняв,
промъкваш се в калта.
Но изглежда цел една преследваме с тебе
и там аз зърнах те за първи път -
окаляна и злобна,
готова на всичко, него от мене да отнемеш.
Но аз не бях готова да се боря,
не бе присъщо туй за мен.
Аз усмихнах ти се нежно
и надявах се да се смилиш над мене.
Надявах се да не отнемаш любовта ми.
Това навярно пробуди в тебе човечността
и ти отиде си без дори и дума да ми кажеш,
но този път не лази в калта,
а летя през небесата.
Ти не беше вече гневна, зла
и нямаше я омразата,
която притискаше те в калта.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??