24.09.2006 г., 17:43

Силата на една усмивка

1.3K 0 6
Омраза, гняв.
Това те води тебе.
А мене,
мен ме води чистата любов.
Различни сме с тебе,
различни ценности ни водят.
По пътя не се срещнахме с тебе,
защото на крилата на любовта
аз се рея в небесата,
а ти, изпълнена с гняв,
промъкваш се в калта.
Но изглежда цел една преследваме с тебе
и там аз зърнах те за първи път -
окаляна и злобна,
готова на всичко, него от мене да отнемеш.
Но аз не бях готова да се боря,
не бе присъщо туй за мен.
Аз усмихнах ти се нежно
и надявах се да се смилиш над мене.
Надявах се да не отнемаш любовта ми.
Това навярно пробуди в тебе човечността
и ти отиде си без дори и дума да ми кажеш,
но този път не лази в калта,
а летя през небесата.
Ти не беше вече гневна, зла
и нямаше я омразата,
която притискаше те в калта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...