24 сент. 2006 г., 17:43

Силата на една усмивка

1.3K 0 6
Омраза, гняв.
Това те води тебе.
А мене,
мен ме води чистата любов.
Различни сме с тебе,
различни ценности ни водят.
По пътя не се срещнахме с тебе,
защото на крилата на любовта
аз се рея в небесата,
а ти, изпълнена с гняв,
промъкваш се в калта.
Но изглежда цел една преследваме с тебе
и там аз зърнах те за първи път -
окаляна и злобна,
готова на всичко, него от мене да отнемеш.
Но аз не бях готова да се боря,
не бе присъщо туй за мен.
Аз усмихнах ти се нежно
и надявах се да се смилиш над мене.
Надявах се да не отнемаш любовта ми.
Това навярно пробуди в тебе човечността
и ти отиде си без дори и дума да ми кажеш,
но този път не лази в калта,
а летя през небесата.
Ти не беше вече гневна, зла
и нямаше я омразата,
която притискаше те в калта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...