Силен

Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,

а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:

винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?

… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок…

˚

Слънцето проблясна, хвана ме с кафе и маска,

тютюнева мъгла изпълни стаята неясна.

Сякаш чудотворен сок, тялото ми разпна

и събудих се от тоя сън зловещ, за да порасна…

˚

Животът продължава, ден след ден разбулвам тайни.

Тайни тъй забравени под прах и пластове нехайни.

Болката у нас ни прави живи, щом не мреме.

Затова се чувствам силен, знам ли що е нащо бреме.

***