17.05.2014 г., 21:51

Силен

391 0 0

 

Силен

 

 

Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,

а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:

 

винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?

… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок…

 

 

˚

 

 

Слънцето проблясна, хвана ме с кафе и маска,

тютюнева мъгла изпълни стаята неясна.

 

Сякаш чудотворен сок, тялото ми разпна

и събудих се от тоя сън зловещ, за да порасна…

 

 

˚

 

 

Животът продължава, ден след ден разбулвам тайни.

Тайни тъй забравени под прах и пластове нехайни.

 

Болката у нас ни прави живи, щом не мреме.

Затова се чувствам силен, знам ли що е нащо бреме.

 

 

***

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...