May 17, 2014, 9:51 PM

Силен

392 0 0

 

Силен

 

 

Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,

а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:

 

винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?

… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок…

 

 

˚

 

 

Слънцето проблясна, хвана ме с кафе и маска,

тютюнева мъгла изпълни стаята неясна.

 

Сякаш чудотворен сок, тялото ми разпна

и събудих се от тоя сън зловещ, за да порасна…

 

 

˚

 

 

Животът продължава, ден след ден разбулвам тайни.

Тайни тъй забравени под прах и пластове нехайни.

 

Болката у нас ни прави живи, щом не мреме.

Затова се чувствам силен, знам ли що е нащо бреме.

 

 

***

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...