May 17, 2014, 9:51 PM

Силен

393 0 0

 

Силен

 

 

Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,

а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:

 

винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?

… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок…

 

 

˚

 

 

Слънцето проблясна, хвана ме с кафе и маска,

тютюнева мъгла изпълни стаята неясна.

 

Сякаш чудотворен сок, тялото ми разпна

и събудих се от тоя сън зловещ, за да порасна…

 

 

˚

 

 

Животът продължава, ден след ден разбулвам тайни.

Тайни тъй забравени под прах и пластове нехайни.

 

Болката у нас ни прави живи, щом не мреме.

Затова се чувствам силен, знам ли що е нащо бреме.

 

 

***

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...