Ако някога имам син,
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите,
със силата на слънцето да грее.
И да лети, дори когато пада -
в простора като птица да се рее.
Очите му да бъдат диаманти
от ручеите на горските реки.
Косите му - дантелени къдрици,
копринено омайни пелени.
Ако някога зачена син,
нека е като тебе, тате.
От болката и нищо несломим,
непокорим дори и във тъгата.
И нека този чакан син
прилича точно на тебе, тате -
като надеждите непоклатим,
силен, даже и когато плаче.
16.08.10
© Николина Милева Todos los derechos reservados