31 ago 2025, 18:34  

Силна е вярата в мен

151 0 0

Бедата идва ненадейно, без да знаеш,

не иска да е молиш, да се покаеш,

в тялото тя бързо се вселява,

силите човешки със замах отвява.

 

Пак съм между четири стени,

те притискат ме, но не боли,

само душата ми на кълбо е свита,

стене тъжно, иска да попита:

 

Когато дойде утрешния ден

какво ще стане тогаз с мен?

Ще ли се представя като мъж,

без да охна поне веднъж!

 

Дали аз, внукът на Страшний Крума,

ще отправя някому грозна дума!

Не! Изправил гордо главата

ще срещна с усмивка сюрприза на съдбата.

 

Защото добре, отпреди знам,

че пак попаднал съм там,

където хора с добри сърца

обгрижват те с блага усмивка на уста.

 

Това с мен е дереджето днес -

несгодата дойде и отива към финес,

защото силна е вярата в мен,

че след утре, ще дойде другиден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...