Силна е вярата в мен

Бедата идва ненадейно, без да знаеш,

не иска да е молиш, да се покаеш,

в тялото тя бързо се вселява,

силите човешки със замах отвява.

Пак съм между четири стени,

те притискат ме, но не боли,

само душата ми на кълбо е свита,

стене тъжно, иска да попита:

Когато дойде утрешния ден

какво ще стане тогаз с мен?

Ще ли се представя като мъж,

без да охна поне веднъж!

Дали аз, внукът на Страшний Крума,

ще отправя някому грозна дума!

Не! Изправил гордо главата

ще срещна с усмивка сюрприза на съдбата.

Защото добре, отпреди знам,

че пак попаднал съм там,

където хора с добри сърца

обгрижват те с блага усмивка на уста.

Това с мен е дереджето днес -

несгодата дойде и отива към финес,

защото силна е вярата в мен,

че след утре, ще дойде другиден!