Силна и крехка
Още ме има и още обичам.
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима,
стиснала в шепите само лалета.
Още не спирам да вярвам в незримо,
въглен в душата ми в тъмното свети.
Още съм тук и протягам ръцете.
Стават по-силни, когато погалят.
Тъмното тръгне ли и го усетят,
могат с размаха на „Не!” да ударят.
Още се скитам, решена да търся
мъдрия смисъл, посят в стръмнините.
Още студените бури ме скършват,
буйни реки наводняват очите ми.
Още след падане, щом съм изправена,
плащам си всички натрупани сметки.
Мога в тъгата си сгушена да догарям.
Още съм силна и толкова крехка.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
изключително силно и красива творба, Ани...
от ония, твоите дето цена нямат..
върна ме в един друг свят.. -
Не спирай да търсиш мъдростта в стръмнините!
-
Уникален стих, който докосва сърцето и който съдържа
оптимистично послание с непреходни общочовешки ценности!
Поздрави и от мен! -
Жива, крехка и толкова истинска!
Чудесен стих, Ани! Позрав! -
Хубаво е!
-
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
-
Много хубав стих! Поздрав, Ани!
-
Хубаво!
-
За стиска надежда ида...
-
И аз - харесах...!!!
Още съм тук и ръцете ми
имат силата да погалят.
Тъмното в мрака понечи ли,
могат с „Не!” да ударят. -
Стена срещу стихиите и вятър
срещу стената бузите издул...
Сърце на длан побрало необята
и длан със саблен удар на куршум.
Голяма си. Знаеш го. -
Значи още си жива, още си добър, раним човек и това е страхотно! Много близко ми е като усещане! Поздрав, Ани!
-
...а сега вдигни глава! И гори, гори и недогаряй!
-
Силна си!!!
-
Много хубаво!
-
... и чудесна
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много човечна и земна си, Ани, затова те харесвам, обичам да чета стиховете ти, а има и такива, които са се врязали там, където трябва и си ги пазя