Още ме има и още обичам.
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима,
стиснала в шепите само лалета.
Още не спирам да вярвам в незримо,
въглен в душата ми в тъмното свети.
Още съм тук и протягам ръцете.
Стават по-силни, когато погалят.
Тъмното тръгне ли и го усетят,
могат с размаха на „Не!” да ударят. ...